Сцената представляваше обикновен, гол, монотонен свод на училищна стая и квадратният показалец на говорещия подчертаваше наблюденията му, като подчертаваше всяко изречение с линия на ръкава на учителя. Акцентът беше подпомогнат от квадратната стена на челото на оратора, чиито основи бяха веждите му, докато очите му намериха просторна мазе в две тъмни пещери, засенчени от стената. Акцентът беше подпомогнат от устата на говорителя, която беше широка, тънка и твърдо поставена. Акцентът беше подпомогнат от гласа на оратора, който беше негъвкав, сух и диктаторски. Акцентът беше подпомогнат от косата на говорещия, която настръхна по полите на плешивата му глава, плантация от ели, за да се запази вятърът от блестящата му повърхност, цялата покрита с копчета, като кората на слива от пай, сякаш главата имаше едва складово помещение за съхраняваните вътре твърди факти. Упоритият карета на говорещия, квадратно палто, квадратни крака, квадратни рамене - най-много самата му вратовръзка, обучена да го хване за гърлото с неумолима хватка, като упорит факт, какъвто беше, - всички помогнаха за акцента.